Стефан Цанев: Не бива да прахосваме духовните си сили и умовете си за делнични неща
Не може да прахосваме духовните си сили и мозъците си за делнични неща. Защото ние сме се навели и гледаме все в краката си, никой не поглежда нагоре. Това каза вчера именитият български поет и драматург Стефан Цанев. Той представи най-новата си стихосбирка „Небесна гледна точка” (изд. „Жанет 45”) във втория фестивален ден на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол. В интервю творецът разказа къде открива вдъхновението за писане на поезия днес и как литературата е повлияла върху живота му. Цанев посочи и какви са били мотивите му да събере стиховете в новата си книга. Той каза, че с подбора на произведенията иска да помогне на читателите да разберат или да си спомнят, че „над нас стои едно невероятно мироздание и ние сме жалки прашинки тук”. Според него е необходимо „да се въведе в училищата задължително гледане към небето”. „Всички наши битки са смешни пред това, което е над нас, над главите ни. Човек, ако осъзнае това нещо, няма да живее глупаво”, смята той. „Порядъкът във Вселената не може да бъде измислен от неразумна материя”, казва Стефан Цанев. „Самото създаване на нас дори – не може мъртва материя, мъртъв камък, да се саморазвие до човешка личност. Така че загадката с Бога е голяма”, допълва още той. Г-н Цанев, къде откривате вдъхновение за писане на поезия днес? - Навсякъде. Но най-хубаво край морето. Като тук в момента – в Созопол? - Да, в момента съм в Созопол – много го обичам този град. Аз много рядко идвам вече тук, но имам още приятели и се радвам, че дойдох. А иначе битувам в Балчик, Северното Черноморие. Там съм от 40 и няколко години. Не мога без морето, много е хубаво. Този месец излезе от печат новата Ви стихосбирка „Небесна гледна точка”. На какъв принцип беше подборът на стиховете в нея? Тя събира и нови и по-стари творби – как ги съчетахте и как решихте кои да влязат в този том? - Книгата всъщност съдържа почти изключително стихове, писани през XXI век. Включих само 3-4, които тематически съвпадат с това, което сега съм писал и включих и тях. Защото в книгата аз съм исках да издигна нещата малко на космическо ниво – човек да разбере, да си спомни, понеже всеки е учил, но забравя, че над нас стои едно невероятно мироздание и ние сме жалки прашинки тук. Всички наши битки са смешни пред това, което е над нас, над главите ни. Човек, ако осъзнае това нещо, няма да живее глупаво. Той ще знае, че ние сме може би някакво изключение в тази мъртва Вселена и по друг начин трябва да пласираме този мозък, който може би само на нас е даден. Защото едва ли има други разумни същества. И да има – значи ние сме част от една вселенска цивилизация и не може да прахосваме духовните си сили и мозъците си за такива делнични неща. Защото ние сме се навели и гледаме все в краката си, никой не поглежда нагоре. В градовете небето не се вижда всъщност, понеже има светлинна завеса. Аз даже бях писал навремето да се въведе в училищата задължително гледане към небето. На нас навремето, имах щастието, да ми преподава физика един ученик на Айнщайн. Той още тогава ни побъркваше с тези теории на Айнщайн. Физика и астрономия той ни преподаваше навън, не в училище – водеше ни нощем в градинките и извън града. Цялото небе аз действително го познавам, оттогава знам всичките поне големи съзвездия и се ориентирам по-добре по небето, отколкото по земята. Това дължа на този човек. И той това ни препоръчваше: „Ако можете, поне в месеца веднъж застанете нощем под небето, под звездите, и си мислете: какво съм аз, къде съм в цялата тази Вселена?”… Всъщност това е генералният ми въпрос в тази книга. И старите стихотворения са три или четири, в които в по-ранни времена съм мислил същото. Тоест поезията е начинът да разберем „небесната гледна точка”, да разберем духовното? - Въпросът с Бог е много сложен. Не бива да се приемат нещата толкова елементарно, колкото ги представят свещениците… Същият Айнщайн казва: „Бог няма, но трябва да го измислим”. Защото този порядък във Вселената не може да бъде измислен от неразумна материя. Това перпетуум мобиле, това равновесие във Вселената. Така че самото създаване на нас дори – не може мъртва материя, мъртъв камък, да се саморазвие до човешка личност. Така че загадката с Бога е голяма. Промени ли се през годините начинът, по който вие възприемате литературата? Промени ли се ролята й във Вашия живот? - Литературата винаги е имала много голямо значение, защото от малък аз бях обречен на самота поради различни заболявания и четях много книги. И много вярвах на книгите. Най-смешното е, че аз не обръщах внимание на авторите. За мен не съществуваха много до късно – до края на гимназията. Но просто мислех, че там е истината за всичко. Биографии като четях за велики личности, вярвах в тях и си мислех: „Ето такъв трябва да бъдеш”. Имаше книги, които пък определиха живота ми – на Оскар Уайлд книгите, „Портретът на моя двойник”, „Ученикът” на Пол Верлен, въобще такива книги ми преобръщаха живота.
|
|
Литературен обзор
С фокус върху Дунавския регион: Румъния сред водещите участници в Лайпцигския панаир
Румъния участва активно в Лайпцигския панаир на книгата, едно от най-значимите литературни и издателски събития в Европа. Събитието, което се провежда от 19 до 22 март, събира над 2000 изложители от различни държави и привлича стотици хиляди посетители всяка г ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Основно училище „Св. Климент Охридски“ в село Кладница, Перник, стартира инициатива за създаване на собствена библиотека. Преподавателят по български език и литература, Мария Димова, сподели, че учебното заведение, което има 140-годишна история, ра ...
Валери Генков
|
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Лоренцо Мацони представя смело и провокативно произведение, което преосмисля мита за Джон Ленън
В последния роман на Лоренцо Мацони, озаглавен "81280JL. Ленън, Илик и скачачите", читателят е поканен на едно незабравимо пътешествие. Това не е просто книга, а истинско сетивно преживяване, което разширява границите на реалността. Мацони успява да съчетае ми ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Хакка китайците в Колката отказват кастова система и се фокусират върху класовите различия
Културните табута около чистотата правят кожарството противоречива индустрия в Индия, като професиите, свързани с обработката на кожи, са предимно ограничени до членове на маргинализирани групи. В Калкута (сега известна като Колката) търговията в тази сфера е ...
Валери Генков
|
На бюрото
Как играта променя предучилищното образование? Лора Спиридонова разкрива нови перспективи!
Книгата на Лора Спиридонова, озаглавена „Игра и учене. Концепции и технологии на игрово взаимодействие“, предоставя задълбочен анализ на ролята на играта в предучилищното образование. Издателството „Св. Климент Охридски“ представя труда ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Валери Генков
|
Литературен обзор
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
"Фиоре ди маджо" (Fiore di maggio) е книга, написана от Фабио Конкато (Fabio Concato), италиански певец и композитор, роден на 31 май 1953 г. в Милано. Той е известен със своите иронични и поетични песни, вдъхновени от любовта към джаз музиката. Книгата е предназначена за празника на бащата и е илюстрирана от Соня Мария Луче Посентини (Sonia Maria Luce Possentini).
В произведението Конкато сподел ...
|
Подиум на писателя
Какво искат младите хора от културните институти? Изненадващи желания и нови подходи в диалога с публиките
Валери Генков
|
|
14:04 ч. / 30.08.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4729 |
|
Не може да прахосваме духовните си сили и мозъците си за делнични неща. Защото ние сме се навели и гледаме все в краката си, никой не поглежда нагоре. Това каза вчера именитият български поет и драматург Стефан Цанев. Той представи най-новата си стихосбирка „Небесна гледна точка” (изд. „Жанет 45”) във втория фестивален ден на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол.
В интервю творецът разказа къде открива вдъхновението за писане на поезия днес и как литературата е повлияла върху живота му. Цанев посочи и какви са били мотивите му да събере стиховете в новата си книга. Той каза, че с подбора на произведенията иска да помогне на читателите да разберат или да си спомнят, че „над нас стои едно невероятно мироздание и ние сме жалки прашинки тук”. Според него е необходимо „да се въведе в училищата задължително гледане към небето”. „Всички наши битки са смешни пред това, което е над нас, над главите ни. Човек, ако осъзнае това нещо, няма да живее глупаво”, смята той.
„Порядъкът във Вселената не може да бъде измислен от неразумна материя”, казва Стефан Цанев. „Самото създаване на нас дори – не може мъртва материя, мъртъв камък, да се саморазвие до човешка личност. Така че загадката с Бога е голяма”, допълва още той.
Г-н Цанев, къде откривате вдъхновение за писане на поезия днес?
- Навсякъде. Но най-хубаво край морето.
Като тук в момента – в Созопол?
- Да, в момента съм в Созопол – много го обичам този град. Аз много рядко идвам вече тук, но имам още приятели и се радвам, че дойдох. А иначе битувам в Балчик, Северното Черноморие. Там съм от 40 и няколко години. Не мога без морето, много е хубаво.
Този месец излезе от печат новата Ви стихосбирка „Небесна гледна точка”. На какъв принцип беше подборът на стиховете в нея? Тя събира и нови и по-стари творби – как ги съчетахте и как решихте кои да влязат в този том?
- Книгата всъщност съдържа почти изключително стихове, писани през XXI век. Включих само 3-4, които тематически съвпадат с това, което сега съм писал и включих и тях. Защото в книгата аз съм исках да издигна нещата малко на космическо ниво – човек да разбере, да си спомни, понеже всеки е учил, но забравя, че над нас стои едно невероятно мироздание и ние сме жалки прашинки тук. Всички наши битки са смешни пред това, което е над нас, над главите ни. Човек, ако осъзнае това нещо, няма да живее глупаво. Той ще знае, че ние сме може би някакво изключение в тази мъртва Вселена и по друг начин трябва да пласираме този мозък, който може би само на нас е даден. Защото едва ли има други разумни същества. И да има – значи ние сме част от една вселенска цивилизация и не може да прахосваме духовните си сили и мозъците си за такива делнични неща. Защото ние сме се навели и гледаме все в краката си, никой не поглежда нагоре. В градовете небето не се вижда всъщност, понеже има светлинна завеса. Аз даже бях писал навремето да се въведе в училищата задължително гледане към небето.
На нас навремето, имах щастието, да ми преподава физика един ученик на Айнщайн. Той още тогава ни побъркваше с тези теории на Айнщайн. Физика и астрономия той ни преподаваше навън, не в училище – водеше ни нощем в градинките и извън града. Цялото небе аз действително го познавам, оттогава знам всичките поне големи съзвездия и се ориентирам по-добре по небето, отколкото по земята. Това дължа на този човек. И той това ни препоръчваше: „Ако можете, поне в месеца веднъж застанете нощем под небето, под звездите, и си мислете: какво съм аз, къде съм в цялата тази Вселена?”… Всъщност това е генералният ми въпрос в тази книга. И старите стихотворения са три или четири, в които в по-ранни времена съм мислил същото.
Тоест поезията е начинът да разберем „небесната гледна точка”, да разберем духовното?
- Въпросът с Бог е много сложен. Не бива да се приемат нещата толкова елементарно, колкото ги представят свещениците…
Същият Айнщайн казва: „Бог няма, но трябва да го измислим”. Защото този порядък във Вселената не може да бъде измислен от неразумна материя. Това перпетуум мобиле, това равновесие във Вселената. Така че самото създаване на нас дори – не може мъртва материя, мъртъв камък, да се саморазвие до човешка личност. Така че загадката с Бога е голяма.
Промени ли се през годините начинът, по който вие възприемате литературата? Промени ли се ролята й във Вашия живот?
- Литературата винаги е имала много голямо значение, защото от малък аз бях обречен на самота поради различни заболявания и четях много книги. И много вярвах на книгите. Най-смешното е, че аз не обръщах внимание на авторите. За мен не съществуваха много до късно – до края на гимназията. Но просто мислех, че там е истината за всичко. Биографии като четях за велики личности, вярвах в тях и си мислех: „Ето такъв трябва да бъдеш”. Имаше книги, които пък определиха живота ми – на Оскар Уайлд книгите, „Портретът на моя двойник”, „Ученикът” на Пол Верлен, въобще такива книги ми преобръщаха живота.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
В театъра на Берил Бейнбридж няма малки роли, но понякога самата сцена е капан
Сюжетът на "An Awfully Big Adventure" от Берил Бейнбридж (Beryl Bainbridge) разкрива сложната динамика между мечтите и реалността, и как амбициите на един човек могат да се отразят на друг. Главната героиня, Стела (Stella), е подложена на натиск от своя чичо ...
|
Избрано
7 книги от ирландската литература, които осветяват абсурда в съвременния свят
В Ирландската литература, особено в контекста на съвременните социални и екологични предизвикателства, се наблюдава дълбока ирония и сюрреализъм. Произведенията на ирландските автори често се опитват да се справят с мизерията и отчаянието, като използват ...
|
Когато разследването не е само за убийство – Луиз Пени разкрива човешката драма в Ревелация
|
Ако сте поропуснали
Нели Огнянова и съвременните изследвания които определят бъдещето на Европа
На 31 март в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе събитие, посветено на 70-годишния юбилей на Нели Огнянова. Организаторите, сред които са Катедра „Европеистика“ и Университетското издателство ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |